КАК ДА КАЖЕМ „ИЗВИНЯВАЙ“ ?
Има моменти, в които не можем да задържим гнева в себе си и наскърбяваме най-обичания от нас човек. Той с нищо не го е заслужил и напълно не чака това да се случи, тъкмо в този миг. Често нашата засегнатост изненадва ответната страна. Наранената страна се усеща предадена и афектирана от нашето държание.
Как да постъпим, с цел да се простим и изправим стореното?
В началото не осъзнаваме какво сме създали, още сме под въздействието на страстите, те ни заливат и не можем да мислим трезво. В момента, в който страстта си отиде, идва ред на гузната ни съвест. Започваме да разбираме какъв брой сме засегнали обичания човек.
Следва по-трудната част – по какъв начин да кажем „ извинявай “, тъй че да ни бъде простено и връзката ни да не пострада. В подобен случай оказва помощ искреността и увереността в това, което вършим. Какъвто ѝ метод да изберем, би трябвало да сме почтени с половинката си, да сме откровени в това, което ще кажем и създадем, а то може да е следното:
– Приготвяме обичаното ядене, с цел да изненадаме обичания човек с сантиментална вечеря.
– подаряваме му огромен балон под формата на сърце.
– пишем му сантиментално писмо, с което му обясняваме какъв брой съжаляваме и, че сме осъзнали грешката си. В него е хубаво да изтъкнем позитивните му качества и какъв брой доста го харесваме.
– демонстрираме любовта си към него и изпълняваме всичките му стремежи.
След всички тези благи жестове, в случай че не ни елементарни, това значи, че не ни обича задоволително. Безгрешни хора няма и след всяка неточност следва амнистия. Истинската обич е по-силна от малко спречкване или счепкване.
Ако обаче сме засегнали наш родственик, изключително по-възрастен от нас, нещата стават по-сложни. Тук няма да помогне откровеното покайване. Сега би трябвало да молим за амнистия с цялото си сърце и душа. Обидата ни ще е засегнала доста индивида, който обичаме. Той ни обича мощно и не може да елементарни единствено, тъй като съжаляваме и споделяме „ извинявай “.
Необходимо е да бъдем подготвени за откровено разкайване и да чакаме дълго време да бъдем опростени. Подарък, няма да свърши работа, би трябвало различен благ жест, като оставим ответната страна да намерения върху обстановката и да изиска да ни елементарни. Можем да чакаме и да се надяваме обидата ни да се не помни и да ни бъде простено, като още веднъж настъпи душевно успокоение и за двете страни.
В случай, че засегнем добър другар, може вечно да го изгубим. Има сентенция, че „ дълбока рана заздравява, само че неприятна дума не се не помни “. Толкова доста съжаляваме за загубата на другар, че и на нас не ни е добре. Размишляваме доста върху държанието си желаеме да върнем времето обратно. Но е мъчно да се поправи счупеното. Можем да засвидетелстваме нашето другарство, като му помогнем в сложен миг, даже в случай че той не желае помощта ни. Да се жертваме и по този метод да го накараме да ни елементарни.
Добрата дума и положителната воля оказват помощ в посочените обстановки. Но по-добре е да внимаваме какво и по какъв начин вършим, с цел да не губим доверието си в нас. Бъдете внимателни и помнете, че нараненото сърце не заздравява, а единствено не помни.
